* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се малка мома
снощи вечер на седянка
и пред моми, и пред момци:
- Я съм мома над момите
и невяста над невести;
мене момък не може прилъга,
ни прилъга, нити приговори!
Ка я зачу змей от кладенеца,
от кладенеца, от либенеца,
със вечерка при мома довтаса,
до среднощ момата прилъга
с меден пръстен, с медно огледало:
- Азе имам, бре, къща висока,
мермер двори и тучови порти!
Вървя мома, дур й се досади,
па на змея тихом отговаря:
- Де ти, змейо, високите къщи,
де ти, змейо, мермерени двори,
де ти, змейо, тучовите порти?!
Змея моми тихо отговаря:
- Не виждаш ли високите зъбе -
това са мен високите къщи;
не виждаш ли широки полени -
това ми са мермерени двори;
дето видиш високите буче -
там са мене тучовите порти!
Мома змею тихо отговаря:
- Снощи цепих на дръвника дърва,
там си забуварих меден пръстен,
меден пръстен, медно огледало!
Тогаз змея моми отговаря:
- Лъжи, моме, когото щеш лъжи,
ала мене не можеш излъга!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015