* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се буля със калина, (2)
че си има хрисима калина,
нея момък ни мой приговори,
приговори, при нея да седни,
кам булето китки да й вземе.
Де я зачу змей в гора зелена,
престори са в село добър юнак
и той тръгна вечер по седенки,
пътно срещна калина-малина.
Той подсвирна, тя се обърнала,
той повтори, тя му приговори,
той потрети, тя му й пристанала.
Поведе я Никола гидия,
ни я води към тейното село,
най я води във гора зелена.
Тогава са калина усети,
че то ни е Никола гидия,
я най било змей от гора зелена.
Отговаря калина-малина:
- Стой, почакай, Никола гидия,
да се върна, дари да си взема,
да дарувам свекър и свекърва,
да дарувам зълви и девери.
Отговаря Никола гидия:
- Върви, върви калино-малино,
твойо свекър буковото дърво,
свекървата старата пладнина,
я девери буковите шлипки.
Тогава се калина усети,
че то не е Никола гидия,
я най било змей от гора зелена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015