* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвалила се мома Тодоринка,
че не може никой ерген да я измами,
че не може никой китка да й вземе.
Откъде я чу змеят от гората,
ах, че се престори на Кирчо, добър юнак,
ах, че отиде снощи на седянка.
Като го видя мома Тодорка,
ах, като го видя - тя му права стана,
а като продума - тя му стол подаде,
а като повтори - тя му китка даде,
а като потрети - тя му пристана.
Поведе я Кирчо по гори и балкани,
че я води три дни и три нощи,
тогаз се досети мома Тодоринка,
тя на Кирча дума, дума и се моли:
- Пусни ме, Кирчо, назад да се върна,
дарове да взема, че да си даря
свекър и свекърва, зълви и етърви.
А Кирчо й отговаря:
- Я, върви, върви, моме Тодоринке,
върви, за назад не мисли,
твоите свекър и свекърва -
големи балкани, планински извори,
зълви и етърви - високи дървета,
я, върви, върви, за назад не мисли!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015