* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се буля със калина,
със калина си Мария:
- Гидишката наша калина,
сама ходи вечер по седенки,
сама ходи и сама дохожда;
нея ерген не ще я подлъга,
нея ерген не ще я излъга!
Как я зачу змейно от планина,
как я зачу, каил не е станал,
възседна си врано добро конче,
възседна го змейно, поигра го,
че отиде вечер на седенки.
Дума змейно, придума я,
улови я змейно за ръката
за ръката, змейно, за дясната,
покачи я змейно на кончето,
на кончето, змейно, на съпата,
занесе я змейно на планина...
Жално плаче хубава Мария,
как си плаче, и на змейна дума:
- Ой те тебе, змейно от планина,
де ти, змейно, широко ти двори,
де ти, змейно, високите къщи,
де ти, змейно, старата майчица,
де ти, змейно, до четирима братя,
де ти, змейно, до две мили сестри?
Отговаря змейно от планина:
- Мойто двори - широкото поле,
мойта къща - дълбоките пещери,
мойта мама - Старата планина,
мойте братя - тънко гладко буче,
мойте сестри - тънки дълги елхи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015