* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се Калина-Малина:
- Аз съм мома от велика рода,
мене ерген не мой приговори,
приговори, при мене да седне,
камо ли ти цвете да ми вземе!
Де я зачу змей в зелена гора,
престори се в село добър юнак,
името му й Никола гидия.
Той Калини една дума рече,
Калина го във очи погледна,
той повтори, тя му й китка дала,
той потрети - тя му й пристанала...
Поведе я Никола гидия,
не я води към тяхното село,
най я води към гора зелена.
Калина се й тогив усетила -
н е това Никола гидия,
най е това змей в зелена гора,
тя Николу тихом отговаря:
- Стой, почакай, Никола гидия,
да се върна, дари да си взема,
да си даря свекър и свекърва,
да си даря зълви и девери!
Никола й тихом отговаря:
- Върви, върви, Калино-Малино,
твойте дари - буковите листа,
а свекърва - Старата планина,
а свекъра - старите букове,
а девери - тънките фидани,
а зълвите - лозовите пръчки!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015