* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Излезе мома на седенка
и се похвали, че нема кой да я люби.
Чу я змейко из пещера,
накриви бела капела,
па си при мома дойде.
Завел я змейко у пещера,
мома се на змейко молеше:
- Пусни ме, змейко, при мама!
Змей на мома думаше:
- Че ти направим железни опинци.
Кога съдереш опинки,
тогава че майка видиш.
Она правила, струвала,
намерила млеко кисело,
опинки на огън сложила,
насветкала ги до червено,
залела ги мома с млекото,
доде се скинали.
Мома се пак на змея помоли:
- Пусни ме, змейко, при мама!
Змея на мома думаше:
- Коги върба роди грозге,
тогива майка че видиш!
Мома правила, струвала,
вързала грозге на върба.
(...)
Премислил змея, предумал,
па си у торба влезнал,
да го не видят хората,
па го на гръб мома понесла.
Мома на змея думаше:
- Като си толкоз върл, огнен,
можеш ли да подпалиш
две кола сено и три кола снопе?
Змей на мома отговаря:
- Мога, но има трева зелена,
с коя се змейове хранят.
Да кажеш моме на майка си,
да свари трева зелена
и на огнища да те окъпе.
Тогава през комин че се протегнем,
а ти че чиста останеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015