* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Провикна се мома Ангелина,
провикна се от гора зелена,
провикна се от Стара планина:
- Аз съм мома, мома над момите,
аз съм мома, мома над момците,
не смей момък китка да ми вземе,
ни от менци вода да напие!
Де я зачу змей в гора зелена,
престори се в село добър юнак,
нарече се Никола кехая.
Че нарами кука, ямурлука,
че нахлупи бял самурен калпак,
че поведе сиво-бяло стадо,
закара го на студен кладенец,
там завари мома Ангелина.
Той поздрави, тя се й позасмяла,
той повтори, тя му й китка дала,
той потрети, тя му й пристанала.
Заведи я във гора зелена,
заведи я във тъмни усои,
заведи я при змейова майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015