* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Провикна се мома от седенки:
- Аз съм мома, най-хубава,
аз съм мома от видна рода.
Мен ме никой няма надуртува,
нито може ме ерген проговори.
Де я за чу змеят от планина,
че съблече змейови дрехи,
че облече ергенска премяна,
че отиде змеят на седянка.
Както вървя той при Радка,
с веднъж рече, дваж я проговори,
трети път е след него тръгнала,
и на змеят тихо проговаря:
- Къде ти е, Змейо, широкото дворе,
къде ти е, Змейо, високата къща?
Змеят Радка тихо отговаря:
- Моето дворе - широкото поле,
моята къща - Старата планина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015