* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се таз малка девойка,
че не може них момък да следи,
ни от глава китка да хи вземе,
ни от ръка пръстен да хи смени.
Де я зачу зелен змей от гора,
той се стори Мирчо домър юнак,
той продума, тя му отговори,
той повтори, тя му китка даде,
той потрети, тя след нега тръгна.
Тя ми мисли, че я в село води,
той я води във гора зелена.
Тя го пита: - Мирчо, добър юнак,
къде ти са твойте равни двори?
Отговаря Мирчо добър юнак:
- Мойте двори във гора зелена.
Тя го пита: - Мирчо, добър юнак,
къде ти са високите къщи?
Отговаря Мирчо добър юнак:
- Мойте къщи каменни ерлии.
Досети се таз малка девойка,
тя му дума: - Мирчо, добър юнак,
пусни си ме, Мирчо, добър юнак,
да си взема тенинките дари!
Отговаря Мирчо добър юнак:
- Твойте дари на гора листето!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015