* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвалила се мома Тодорина,
че не може нея никой да измами,
никой да измами, китка да й вземе.
Отде я зачул змей от гора зелена,
че се престори на Гюро, добър юнак,
ах, че е отишел снощи на седянка,
доде й продума, тя му китка даде,
доде й повтори, тя му права стана,
доде й потрети, и тя му пристана.
Ах, че я поведе Гюро, добър юнак,
ах, че я поведе из гора зелена,
че се е сетила мома Тодорина
и на Гюря дума, дума и се моли:
- Пусни ме, Гюро, назад да се върна,
назад да се върна, дарове да взема,
да си даря, Гюро, свекър и свекърва,
свекър и свекърва, зълви и девери!
А Гюро й дума, дума и се кара:
- При мене ще стоиш, няма да се връщаш,
моята е майка зелената гора,
зълви и етърви - зелените буки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015