* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се Калина-Малина:
- Мене ерген не мой преговори,
преговори, до мене да седне,
камо ли китката да ми вземе!
От къде ми зачул във гората змей,
та ми взел змей, та ми се престорил
в зелена гора на добър юнак.
Че отишъл вечер на седянка -
първа дума той Калинки дума,
Калинка сама му китка дала.
Втора дума той Калинки дума,
Калинка е до него седнала.
Трета дума той Калинки дума,
Калинка е след него тръгнала.
Змеят го викат Манол-гидия:
- Стой та почакай, либе Маноле,
да си взема ази тънки дари,
да си даря зълви и девери.
- Върви, върви, Калино-Малино,
твоите зълви - на гора шумата,
деверите ти - шарени смокове.
Калинка се тогаз усетила,
че то не било Манол гидия,
най било змей в зелена гора.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015