* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се буля с калина:
- Аз си имам хрисима калина.
Нея ерген немой преговори,
преговори, китка да й вземе.
Де я зачу змей от гора зелена,
престори се Никола, добър юнак,
та облече овчарска премяна,
та помами сиво-бяло стадо,
че отиде на студно кладенче,
там завари разумна калина.
Той продума - тя му й китка дала,
той завтори - тя при него седна,
той затрети - тя му пристанала.
Поведе я змей в гора зелена.
Усети се разумна калина,
отговаря разумна калина:
- Ой, почакай, Никола, добър юнак,
забравих си мойте тънки дари,
да си даря свекър и свекърва!
Отговаря змей от гора зелена:
- Върви, върви, разумна Калино,
твоите дари - буковите листе,
твоя свекър - Старата планина,
свекърва ти - старата змейкина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015