* * *

Лов на чуден елен

Що загърмя и затътря,
хей Коладе, мой Коладе, -
дали Юда вода суши,
или ламя гора ломи?
Той не било димна Юда,
нито ламя гора ломи,
най ми било сур елена,
сур елена - позлатена,
напреж бяга, назъкь гледа.
Подир него юнак търчи,
юнак търчи с бърза коня.
Обърна се сур елена,
на юнака проговаря:
- Ой те тебе, Добър юнак,
недей гони сур елена,
че я си съм от кошутка,
от кошутка - първескинка,
та не можеш да ме стигнеш!
Отговаря Добър юнак:
- Ой те тебе, сур елена,
и я съм си от девойка,
от девойка - първескинка!
И кон ми е от жребичка,
от жребичка - първескинка!
Че извади Добър юнак,
че извади злат боздуган,
та удари сур елена,
сур елена - позлатена,
между две ми църни очи,
между две ми тенки вяжги.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014