* * *

Лов на чуден елен

Рано рани Добър юнак,
Ришне ле, Божне ле, Коладе ле,
че влезе в бащини тъмни яхъри,
че си изведе хранен коня.
Препаса го пъстро смоче,
оседла го синьо седло,
възметна се той на него,
че си отиде той надолу,
по ливади, по грамади
да си гони сур елена.
Елен бяга и възвива:
- Хой те тебе, Добър юнак,
не си мори добрата коня,
не съм елен за стигане -
аз съм елен от кошута,
от кошута първескиня,
девет съм години кърма сукал!
Отговаря Добър юнак:
- Мойто конче от кобилка,
от кобилка първескиня!
Разсърди се Добър юнак,
че си стигна сур елена,
сечеше го чейрек, чейрек,
чейрек, чейрек, коладнишки.
Елен бяга и се моли:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не ме сечи чейрек, чейрек,
чейрек, чейрек, коладнишки,
най ме занеси у бащини си,
у бащини си равни двори
на голям ден, на Великден
и още по-голям - на Гергьовден.
Тебе да хвалят, мене да окайват!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014