* * *

Лов на чуден елен

Изгряла ми е ясна зора, Коладе ле,
над хубава Света гора, Коладе ле.
Не е била ясна зора,
най е било Добър юнак,
Добър юнак с добро конче.
Та отишъл в буйна гора,
да си лови дребна лова,
дребна лова-яребици,
а по-едри преперици.
Не си хвана дребна лова,
най изгони сур елена.
Изкарал го по стърнище,
по стърнище, по чумище,
дето моми ризи перат,
млади булки платно белят.
Отговаря Добър юнак:
- Ой ви вази, малки моми,
разстелете тънки платна
от земята до небето,
да си хванем сур елена.
Отговарят малки моми:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не си трепи само себе,
само себе, кон под тебе,
сур елена веч премина.
Разсърди се Добър юнак,
веднъж викна, дваж удари,
че си хвана сур елена,
че го тури на кончето,
занесе го на мама си:
- На ти мамо, сур елена,
полвин вари, полвин печи,
да нагостиш добри гости,
добри гости-коладници.
Колкот думи сме изрекли,
толкоз здраве в тази къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014