* * *

Лов на чуден елен

Стопанине господине, Коладе ле,
господине болярине, Коладе ле!
Изездил е Пейо юнак,
изездил е враня коня
по планини, по рудине,
да си лови дребна лова.
Не си найде дребна лова,
но изкара сур елена.
Елен бяга, назад гледа
и на Пея проговаря:
- Не можеш мене ти да стигнеш,
ни да стигнеш, ни да хванеш.
Пейо юнак отговаря:
- Бягай, бягай, сур елене!
И да бягаш, ще те хвана,
кон ми не е за ден расъл,
три години зоб е зобчил,
вода поен руйно вино.
Подгони го и сгони го
оттатък долу на белилки,
дека моми бели платна белят.
Провиква се Пейо юнак:
- Ой ви вази, малки моми,
малки моми, сестри да сте,
разпрягайте бели платна,
бели платна, тънки ризи.
Направете вита струга,
да уловим сур елена.
Всекиму е делба делил,
мома Вида дял не стигна.
Викна мома, та заплака.
Проговаря Пейо юнак:
- Мълчи, мълчи, Видо моме.
Аз съм самси дял на тебе,
аз на тебе, ти на мене.
Па си посегна с дясна ръка,
та я хвана през полвинка
и я метна впреде си,
и заведе в свои двори.
Тебе пеем, Добър юнак,
тебе пеем, Бога хвалим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014