* * *

Лов на чуден елен

Зора ми се зазорило, Коладе ле,
над хубава България, Коладе ле;
не ми било рано зори,
най ми било Добър юнак,
Добър юнак с хранен коня,
да си търси дребна лова,
дребна лова, яребици,
яребици, перперици.
Не намери дребна лова,
най намери сур елена,
сур елена виторога,
виторога, златоустна.
Търти елен бяг да бяга
татък долу по изворци,
по изворци, по чешмите,
дето моми дари дръстат.
Спровикна се Добър юнак:
- Ой ви вази, малки моми,
разгърнете тънко дари,
от земята до небето,
да си хванем дребна лова,
дребна лова, сур елена.
Разгърнали тънко дари,
скочи елен, прескочи го,
скочи юнак, прескочи го,
па отговаря сур елена:
- Не съм лова за ловене,
аз съм елен от кошута,
аз засуках първо мляко,
аз запасох първа трева.
Па отговаря Добър юнак:
- Мойто й конче от жребица,
та засука първо мляко,
та запаси първа трева,
ще те гоня, ще те хвана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014