* * *

Лов на чуден елен

Зазори се ясна зора,
във хубава Влашка земя,
не е било ясна зора,
най е било Рабро юнак,
Рабро юнак с враня коня.
Снощи Рабро сърдит дойде,
конят бе му морен-потен.
Мама Рабро попитала:
- Защо, Рабро, сърдит дойде,
конят бе ти морен-потен?
Отговори Рабро юнак:
- Сгодило ми се първо либе,
сгодило се да се жени.
Разсърди се Рабро юнак,
па възседна враня коня,
па си тръгна по Балкана,
та подгони дребна лова,
дребна лова - сур елена.
Па го скара долу, долу,
долу, долу, под селото,
под селото на белило,
дето моми платно белят,
а булки ризи перат.
Провикна се Рабро юнак:
- Ой ви вази, булки, моми,
прострете си тънки дари,
от земята до небето,
да си хванем сур елена!
Па си хванали сур елена,
та му избили златни рога,
па ги дали на златаря,
да изкове двой гривни,
двой синджири;
гривни тури в джобове,
а синджири в пазвата.
Провикна се Рабро юнак:
- Тичай, тичай, стара майко,
до две змии ми в джобове,
шарен смок ми в пазва!
Отговаря стара майка:
- Без син си поседявам,
без ръце си не седявам.
Провикна се Рабро юнак:
- Тичай, тичай, стар бащица,
до две змии ми в джобове,
шарен смок ми в пазва!
Отговаря стар баща:
- Без син аз си поседявам,
без ръце си не седявам.
Провикна се Рабро юнак:
- Тичай, тичай, първо либе,
до две змии ми в джобове,
шарен смок ми в пазва.
Отговаря първо либе:
- Без ръце си поседявам,
без либе си не седявам.
Па му бръкна в джобове,
та извади златни гривни,
па му бръкна в пазвата,
та извади трой синджири.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014