* * *

Лов на чуден елен

Какво ми са татък зачу,
в горна ми гора лилянова,
дали ми е вихър вятър,
да е вятър върше кърши?
Не е било вихър вятър,
най е било Добър юнак,
Добър юнак с добра коня,
да си гони дребна лова,
дребна лова сур елена.
Елен бяга, отговаря:
- Ой ти тебе, Добър юнак,
не си мори хранен коня,
не е елен за мамене,
за мамене, за ловене,
най е елен от кошута,
от кошута първескиня,
та е сукал мало й много,
мало й много, три години.
Отговаря Добър юнак:
- Не е конче за морене,
най е конче от жребичка,
жребичка първескиня,
та е сукал мало много,
мало много, шест години.
Не е юнак за лъгане,
най е юнак от девойка,
та е сукал мало много,
мало много, девет годин.
Че си дигна ален топа,
че удари сур елена,
та го отнесе у дома си,
половината варом вари,
половината печом пече.
Ой, наздраве, добър ловец!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014