* * *

Лов на чуден елен

Богдан дума на майка си,
Богдане ле, Коладе ле:
- Я мор, мамо, стара майко,
изведи ми хранен коня,
назоби го с бял ориз,
напой го с руйно вино,
оседлай го със синьо седло,
обездай го с жълта юзда,
че ще ида татък долу,
татък долу по полето,
да си ловя дребна лова,
дребна лова, яребички
и по-дребна, треперушки.
Че стана, стана Богдан юнак,
възседна си вярна коня.
Не намери дребна лова,
най изкара сур елена.
Елен бяга и се извръща
и на юнак проговаря:
- Аз съм елен от кошута,
от кошута първескиня,
аз съм сукал цяло лято,
цяло лято, цяло мляко.
Отговаря Богдан юнак:
- И мойто конче е от кобилка,
от кобилка първескиня,
то си сукло цяло лято,
цяло лято, цяло мляко.
Разсърди се Богдан юнак,
посрита си хранен коня,
настигна си сур елена,
настигна го, насече го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014