* * *

Лов на чуден елен

Коледо ле! Изгряла ми й ясна зора, Коледо ле,
низ под облак, над бел Дунав, Коледо ле;
то не било ясна зора,
най е било Храбър юнак,
Храбър юнак с враня коня,
с враня коня патанога,
патанога и полугрива,
та си гони сур елена
на хубава Влашка земя.
Елен бяга и повива,
и на юнак отговаря:
- Гони ме, гони, Добър юнак,
и да ме гониш, не ме стигаш,
не ме стигаш, не ме хващаш,
че не към си от кошутка,
от кошутка първескинка,
та съм сукал цело млеко,
па съм пило студна вода,
студна вода езерова,
а юнака отговаря:
- И конче ми е от кобилка,
цело млеко три години,
и аз съм си от влахиня,
от влахиня първескинка,
та съм сукал цело млеко,
цело млеко девет години.
Елен бега и повива,
и повива към белило,
провикнал се Храбър юнак:
- Ой ви вази, бре, белачки,
разпънете бели платна,
направете тесна стърга
да си хваним сур елена!
Станали са, бре, белачки,
та си напрайли тесна стърга,
та хванали сур елена.
Тебе пеем, Храбър юнак,
тебе пеем, Бога славим,
колко песък по морето,
толкоз здраве в тази къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014