* * *

Лов на чуден елен

Станал беше Храбър юнак, Коладе ле,
над хубава Света гора, Коладе ле,
Храбър юнак с храбър коня.
Че си отиде татък долу,
татук долу в Дойнин гора,
да си улови дребна лова.
Не си улови дребна лова,
най си изгони сур елена.
Търти елен той да бега,
през стърнища, през долнища,
край долища, край кладенци,
дето булки ризи перат,
дето моми платно белят.
Спровикна се Храбър юнак:
- Ой ви вази, малки моми,
стегнете тънки платна,
да си уловим сур елена.
Докат юнак дума издума,
скочи елен, прескочи го.
Разсърди се Храбър юнак,
веднъж гръмна, дваж удари.
Преметна го на кончето,
занеси го на мама си:
- На ти, мамо, сур елена,
полвин печи, полвин готви,
ще ни дойдат добри гости,
добри гости коладници,
ще ни пеят добра песен,
добра песен за Коледа,
ще ги дарим добра дарба,
добра дарба, печен елен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014