* * *

Лов на чуден елен

Коледо ле! / Зазори се ясна звезда, Коледо ле,
низ хубава влашка земя, Коледо ле.
Не е било ясна зора,
най-ми било Добър юнак,
Добър юнак с добра коня,
да си лови дребна лова,
дребна лова-яребици,
яребици преперици.
Не си хвана дребна лова,
най си сгони сур елена,
сур елена златни рога.
Елен бяга, възвива се
и на юнак той говори:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не си троши добра коня.
Не е елен за стигане,
за стигане, за ловене,
че ми е елен от кошута,
от кошута - първескиня,
първо мляко той засукал,
първа трева той е пасъл.
Отговаря Добър юнак:
- И аз съм си от вълхиня,
от вълхиня - първескиня.
И кончето ми е от ждребица,
от ждребица - първескиня.
Па си спогна сур елена
татък долу, долу земско,
дето булки ризи перат
и момите платна белят.
Провикна се Добър юнак:
- Ой ви вази, млади булки,
и вие, малки моми,
побийте тънки хурки,
опънете тънки платна,
да си хванем сур елена.
Елен скочи - прескочи го,
юнак скочи - надскочи го.
Та си уби сур елена,
па си взема златни рога,
та ги даде на златаря,
да направи златни гримни,
златни гримни за момите
и пръстени за булките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014