|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
Нейде ми се й тъй зачуло
в горна ми гора люлюянова, -
дали вятър върши кърши,
или ми е сура ламя?
Нито вятър върши кърши,
нито ми е сура ламя,
най ми било Добър юнак,
Добър юнак с хранен коня.
Той си гони сури елен,
елен бяга, назад гледа,
и на юнак проговаря:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не си мори хранен коня,
че е елен от кошута,
от кошута първескиня,
елен не е за стигане,
за стигане, за хващане.
Разлюти са Добър юнак,
че си срита хранен коня,
и на елен проговаря:
- А юнак е от гъркинче,
от гъркинче, първескинче,
той е сукал цяла кърма,
цяла кърма девет годин.
Че настигна сури елен,
настигна го, залови го,
насече го на дялове,
на дялове, на пайове.
Наздраве ти, Добър юнак!
Подвис, Карнобатско; коледна - на ловец (СбНУ 59/1994, № 87 -
"Нейде ми се е тъй зачуло").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|