* * *

Лов на чуден елен

Станянине, господине,
изяздил е Добър юнак,
изяздил е добра коня,
добра коня вихрогона,
воз планина, воз рудина,
па си се Богу моли:
- Я создай ми, вишни Боже,
каква годе говедчица,
да опитам добра коня,
добра коня, сам си себе.
Дочул го е вишни господ,
създал му е чудна ала,
чудна ала - сур елена.
Проговори Добър юнак:
- Бегай, елен, да те гоня!
Бутна елен, та побегна,
бутна юнак да го гони,
па го скара доле в село,
сред селото хоро игра.
Проговори сур елена:
- Ой ви вази, малки моми,
залъжете Добър юнак.
Моми го не заласвале,
намо му се подсмеале:
- Деай, деай, Добър юнак,
утече ти сур елена.
Разсърди се Добър юнак,
разяри си добра коня,
та го скара доле в поле,
доле в поле, в угарите,
па извади златна стрела,
та устрели сур елена,
сур елена мъртъв падна,
та изтръси жито, просо,
та захрани седемдесет,
седемдесет каданлъци,
осемдесет покрайнини.
Станянине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014