* * *

Лов на чуден елен

Лежба лежи Дан войвода,
Дайне ле, Данчо ле, Дан войвода,
лежба лежи, момци сбира,
момци сбира все бързоконци,
все бързоконци с хранени хрътки,
с хранени хрътки, със сиви палаши.
Тръгнали са на лов да идат.
Ударили са първа ми пряспа -
не изгонили никакво лова.
Ударили са втора ми пряспа -
уплашили дребна ми лова,
дребна ми лова сивите зайци.
Ударили са трета ми пряспа -
изгонили най баш ми лова,
най баш ми лова сура елена.
Гонили са я през девет баира,
през дванайсет кадъвлъка.
Че се обърна сура елена
и на Даня проговаря:
- Ой те тебе, Дан войводо,
я да се върнеш Дан войводо,
не си мори добрите момци,
не е елен за стигане,
за стигане, за ловене,
че е елен от кошута,
от кошута бързонога,
че е бозал от девет майки,
и от десета - своята!.
Колкот звезди по небето,
толкоз здраве на тез хора!
Колкот трева по полето,
толкоз имот на тез хора.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014