* * *

Лов на чуден елен

Разсърдил се, Коладе ле,
Добър юнак, Коладе ле,
на майка си, на баща си,
що не са го посгодили,
посгодили, оженили.
Че си влезе в тъмен яхър,
извади си хранен коня,
хранен коня, вихрогоня,
назоба го със бял ориз,
напои го с руйно вино,
оседла го със синьо седло,
обюзда го с жълта юзда,
препаса си тънка сабя,
тънка сабя, камушлийка,
преплесна си тънка пушка,
тънка пушка арнаушка,
преметна се на кончето,
че отиде татък долу,
татък долу е най-долу,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребички,
а по-дребна перперички.
Не намери дребна лова,
дребна лова яребички,
а по-дребна перперички,
най си изкара сур елен
и то найна със кончето.
Елен бяга, врат повива,
врат повива, хем си дума:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не си трепи хранен коня,
не е елен за стигане,
за стигане, за улавяне!
Отговаря Добър юнак:
- Бягай, бягай, сур елен,
че ми й конче от кобилка,
от кобилка първаскинка,
първо мляко то забоза,
първа трева то запаса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014