* * *

Лов на чуден елен

Рано ранил Богдан юнак,
Богдане ле, Добър юнак,
че влезе в тъмен яхър,
че си извади хранен кон,
че го назоби с жълто жито,
че го напои с руйно вино.
Оседла го със синьо седло,
препаса го с пъстри смоци,
преметна го с бойна пушка,
натъкна си чифт пищови,
че отиде татък долу,
татък долу в дребна гора,
да си търси дребна лова.
Не намери дребна лова,
най намери сур елен,
намери го, подгони го.
Елен бяга и се обръща,
обръща се и отговаря:
- Ой те, тебе, Богдан юнак,
не си трепи хранен коня,
не съм елен за стигане,
за стигане, за улавяне.
Аз съм елен от кошута,
от кошута първескиня,
първо мляко я засуках,
първа трева пасах.
Отговаря Богдан юнак:
- Бягай бегом, сур елен,
да те гони Богдан юнак.
Мойто конче е от кошута,
първо мляко той засука,
първа трева той запаса.
Замери го Богдан юнак,
замери го, удари го,
помежду двете черни очи.
Текнали са до две реки,
до две реки - мед и масло.
Ой те, тебе, Добър юнак,
тебе пеем тази песен!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014