* * *

Лов на чуден елен

Стани Нине, господине,
ой Коледо, мой Коледо!
Зора се е зазорила,
из хубава Влашка земя,
из гиздаво Дряно-поле.
Не е зора, ни видело,
но е Храбрю с добра коня,
де си гони сур елена.
Елен бяга, обръта се,
па си Храбрю отговаря:
- Гони, гони, Храбрю юнак,
не щеш стигна сур елена, -
че е елен от кошута,
от кошута пръвескиня,
с първо мляко задоена!
Отговаря Храбрю юнак:
- Бягай, бягай, сур елену,
стигна ща те Храбрю юнак,
че е Храбрю от девойка,
от девойка пръвескиня,
с първо мляко задоена;
а под Храбря добра коня,
добра коня самодивска.
Кон ми вее - слънце грее;
кон ми диха - звезди вдига,
кон ми зее - вятър вее,
кон ми цвили - град ми пада!
Па си погна сур елена,
догони го дор до Дунав;
до Дунавът, Черно море.
На Дунавът малка мома,
платно бели, ноги мие;
хвърли мома бухалчица,
та удари сур елена.
Спусна ми се Храбрю юнак,
от девойка пръвескиня,
та си хвана сур елена;
на кон качи малка мома,
заведе я в свои двори,
да му бъде домакиня.
Стани, Нине, господине,
че ти идат коледари,
ой Коледо, мой Коледо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014