* * *

Лов на чуден елен

Задянало малко момче
бащина си тънка пушка,
да отива да си лови
дребна лова яребица.
Не намери дребна лова,
дребна лова яребица,
най-намери сурав елен,
намери го, замери го.
Пищи елен, та се моли:
- Ой те тебе, малко момче,
не въздигай бащина си,
бащина си тънка пушка.
Аз съм елен от кошута,
от кошута първоскиня,
първо мляко аз забозах,
първа трева аз запасах.
Отговаря малко момче:
- Ой те тебе, сурав елен,
аз съм момче от гъркинче,
от гъркинче първескинче,
а конче ми от таскиня,
от таскиня първескиня,
първо мляко той забоза,
първа трева той запаса.
Това нехае малко момче,
че въздигна бащина си,
бащина си тънка пушка,
че замери сурав елен,
замери го, удари го,
между двете черни очи,
между двете тънки вежди,
че го метна на коня си,
на коня си, зад него си,
да го носи на майка си,
да го готви глотни манджи,
да посрещат добри гости,
добри гости - коледари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014