* * *

Лов на чуден елен

Погърмяло й, потрещяло й,
горна ми гора лилянова, -
дали вятър върши кърши,
или ламя змия да гони?
Нито й вятър върши кърши,
нито ламя змия гони.
Най е било добър ловец,
да си гони сур елена.
Елен бяга, проговаря:
- Гони, гони, добър ловец,
хатър да ти не остане.
Не е елен за лъгане,
че е елен от кошута,
от кошута първоскинче
първо е мляко той засукал.
Отговаря добър ловец:
- Бягай, бягай, сур елено,
хатър да ти не остане.
Не е ловец за лъгане,
че е ловец от гъркинче,
от гъркинче първоскинче
първо е мляко той засукал.
Че си вдигна дълга пушка,
та замери сур елена
между двете черни очи.
Главата му се търкаля,
а езикът му говори:
- Ой те тебе, добър ловец,
ти отвземи моите двата,
моите двата златни рога,
че ги носи по златари,
да ти леят златни чаши.
Кога дойдат добри гости,
да си лееш руйно вино,
да си пият добри гости,
добри гости коледари,
зам да ти е халал и сбогом.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014