* * *

Лов на чуден елен

Богдан юнак на стол седи,
Богдане ле, Коладе ле,
на стол седи, чаша държи,
чаша държи, вино пие,
вино пие, не го хваща,
с нож са боде, кръв не пуща...
Догневя го Богдан юнак,
приплесна си тънката пушка,
че отиде татък долу,
татък долу лов да лови,
лов да лови, дребна лова.
Не си улови дребна лова,
най изкара сур елена.
Еелен бяга, назад гледа,
и Богдан юнак дума:
- Ой те тебе, Богдан юнак,
не си мори хранен коня,
аз съм елен от кошута,
от кошута първескинка,
засукал съм първо мляко,
запасъл съм първа трева!
Отговаря Богдан юнак:
- Мойто конче първескинче,
засукало й първо мляко,
запасъло й първа трева!
Догневя го Богдан юнак,
че си вдигна тънката пушка,
че си удари сур елена.
Протекли са дор три реки:
първа река - жълто жито;
втора река - бяло мляко;
трета река - руйно вино.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014