* * *

Лов на чуден елен

Майка Рабро рано буди:
- Стани, стани, синко Рабро,
дружина ти отидоха,
кой по гора лов да бие,
кой по поле, лов да лови.
А ти, синко, още лежиш!
Синко Рабро отговаря:
- Като стана ще ги стигна,
ще ги стигна и отмина!
Па си стана Рабро юнак,
та назоби врано конче,
назоби го, напои го,
па си тури нога в земля,
доде другата да тури,
он си стигна у горица,
у горица лилянова.
Там изопи сури елен,
виго горе, виго доле.
Сури елен проговаря:
- Фала тебе, Рабро юнак,
ама не мож мен да стигнеш,
че съм азе от кошута,
от кошута, първесинка,
първо млеко я забозал.
Отговаря Рабро юнак:
- Мойто конче от кобилка,
от кобилка - първесинка.
Бегай, бегай, сури елен,
да те гони Рабро юнак!
Та го хвана у речица,
у речица - Василчица,
къде моми платно белат,
а невести кърпи перат.
Там хванал е сур елен,
делба си го сподели,
а за Елка дел немало.
Седна Елка та заплака,
а Рабро я попредумва:
- Не плачи ми, Елка моме,
я за тебе сам си надел
от елен вити роги.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014