* * *

Лов на чуден елен

Зори ми се зазорила
низ из хубава влашка земя.
Не е било ясна зора,
ми е бил Добър юнак,
Добър юнак с добра коня,
та си гони сур елена.
Елен бяга, повива се
и на юнак отговаря:
- Леле, варе, Добър юнак,
не троши си добра коня,
че ти мен не можа хвана.
Аз съм елен от кошута,
от кошута правескинка
и съм бозал до три лета,
до три лета - цяло мляко,
и съм пасъл ситна трева,
ситна трева, детелина.
Добър юнак отговаря:
- И мой кончо от кобилка,
от кобилка правескинка
и е бозал до три лета,
до три лета - цели млека,
и е пасъл ситна трева,
ситна трева, детелина.
Па го изкара татък горе,
татък горе по роденки,
па го свали татък долу,
татък долу по белилки,
дето млади моми платно белят,
млади моми и невести.
Провикна се Добър юнак:
- Леле, варе, малки моми,
забождайте вити хурки,
преплетете тънки платна,
да направим платнен двора,
платнен двора, ризен порта,
да си хванем сур елена!
Тебе пеем- Богу славим!
Колко здравец по планини -
толкоз здраве в тая къща!
На човечно, на добично
и на стари старейшини,
и на млади домакини.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014