* * *

Лов на чуден елен

Изгряло ми е ясно слънце, Коледо ле,
из хубава Влашка земя, Коледо ле,
ясно слънце под бял облак.
Не ми било ясно слънце,
ясно слънце под бял облак,
най ми било харен юнак,
харен юнак с добра коня,
с добра коня, с бързи хърти,
лов да лови дребна лова,
дребна лова - яребици,
яребици - преперици.
Не изгони яребици,
най изгони сур елена.
Изгони го, подгони го,
че го изкара татък долу,
татък долу на белило,
гдето булки платна белят.
Провикна се харен юнак:
- Ой ви вази, млади булки,
млади булки и подявки,
издигайте тънко платно,
тънко платно, тънко даре
от земята до небето,
да си хвана сур елена.
Скочи елен, прескочи го.
Скочиха хърти, надскочиха го,
скочи конче, прескочи го,
па го изкара татък горе,
гдето дървари дърва берат.
Провикна се харен юнак:
- Лельо, варе, вий, дървари,
изплетете тънко плете
от земята до небето,
да си хвана сур елена.
Скочи елен, прескочи го.
Елен бяга повива се,
повива се, потърша се,
потърша се и проговаря:
- Не съм елен за ловене,
аз съм елен от кошута,
от кошута първескиня,
първо мляко аз засукал,
първо мляко тригодишно.
Провикна се харен юнак:
- Конче ми е от жребица,
от жребица първескиня
първо мляко то засукало,
първо мляко тригодишно.
Хърти ми са от копойка,
от копойка първескиня
първо мляко те засукали,
първо мляко тригодишно.
Аз съм юнак от влахинче,
от влахинче първескинче
първо мляко аз засукал,
първо мляко тригодишно.
Разсърди се харен юнак,
че подгони сур елена,
па подхвърли златен боздуганта,
та удари сур елена.
Гдето си падна сур елена,
там си стана равно поле.
Колкото сме реч изрекли -
толкоз здраве в тази къща.
По човечна и по добична,
и по старом, старейшино.
Вази пеем, нази славим,
ваша да е песенчица,
наша да е вита кукла,
вита кукла, кръст докато.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014