* * *

Лов на чуден елен

Рано рани Рабрю юнак,
Коладе ле, мой Коладе,
рано рани в първи зори,
в първи зори, в първи петли
да обижда все бащини,
все бащини и дядине,
че ще иде тата доле,
лов да гони, лов да лови.
Па възседна добра коня,
кон му диха син бял пламик,
като диха, зори вдига,
па загърна три лъга,
три лъга, все усои.
Не изгони дребна лова,
дребна лова яребици,
ем по-дребна перперици,
най изгони сур елена,
прекара го през ораче,
през ораче, през копаче,
през косачи преко сено,
изкара го в равно поле.
Елен бяга, повива се,
ем на Рабря отговаря:
- Леле, варе, Рабро юнак,
не троши се сам си себе,
сам си себе, кон под тебе,
че мен не моиш улови,
че ази съм от кошута,
от кошута първескинка
и съм сукал девет лета,
девет лета бяло мляко,
и съм пил от студна вода,
студна вода езерова!
Отговаря Рабро юнак:
- Я си бягай, как се бяга,
ази тебе лесно стигам,
че мойто конче е от кобила,
от кобила първескинка
изсукало девет майки,
и ми пасло ситна трева,
ситна трева детелина,
и ми пило студна вода
на момите от котлите.
Стисна конче, пристигна го,
пристигна го, изкара го,
изкара го през усои,
прекара го пред орачи,
пред орачи, ем копачи,
пред жътвари по жънато,
докара го в равно поле,
прободе го с тънка стрела,
разсече го на три дяла,
на три дяла колеждански,
та си дари колежданци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014