* * *

Лов на чуден елен

Огряло ми бяло зори, Коладе ле,
низ хубава Влашка ми земя, Коладе ле,
то не ми било бяло зори,
най ми било Добър юнак,
Добър юнак с добра коня,
че си гони сур елена,
сур елена сребророга,
сребророга, златоуста.
Отговаря сур елена:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не ме гони, не ме плаши,
не е елен за стигане,
за стигане, за ловене,
че е елен от кошутка,
от кошутка първескинка -
девет годин кърма сука,
а десета соян ходил!
Отговаря Добър юнак:
- Мойто конче от кобилка,
от кобилка първескинка,
девет годин кърма сука,
а десета зоб зобено!
Еднъж провишна, дваж подскокна,
че настигна сур елена,
че извади злат боздуган,
сечеше го, дробеше го,
дробеше го чирек-чирек,
чирек-чирек коладнишки.
Отговаря сур елена:
- Не ме сечи, не ме дроби,
най ме улови, че ме изведи
на свет деня, на Колада,
тебе ще хвалят, мене ще каят:
"Язък, язък, сур елена,
аферим тебе, Добър юнак!"
Колкото звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014