* * *

Лов на чуден елен

Станинине, господине!
Зазори се ясна зора
из хубава Влашка земя;
не е била ясна зора,
нол е било Рабър юнак
с хубава враня коня.
Та отива в турска земя,
гон да гони, лов да лови -
яребици, преперици.
Не намери яребици,
яребици, преперици,
нол си найде сур елена.
Изгони гье, подгони гье;
сур елена и подбегна,
и подбегна, и продума:
- Леле, варе, Рабър юнак,
и да гониш, не ще хванеш,
че съм бозал до две лета,
до две лета цели млека!
Провикнал се Рабър юнак:
- Щото гоня, все ще хвана,
че и мойто конче от кобила,
от кобила копилкинка;
и то е бозало до две лета,
до две лета цели млека,
трекьо лето трева пасло,
трева пасло детелина
и по-едра мащрика.
Бутна коня, ритна коня,
па си спогна сур елена,
та гье спогна и гье стигна.
Ка гье стигна, и възвърна,
възвърна гье накрай село,
накрай село, на белило,
дека белят малки моми,
малки моми, млади булки.
Провикна се малко момче:
- Леле, варе, малки моми,
малки моми, млади булки,
побивайте кобилчици,
събирайте дребни дари,
събирайте, преплитайте,
да направим вита стръга,
да накарам сур елена,
да й взема златни роги,
да направя двои-трои,
двои-трои вити гримни
и до един златен пръстен!
Събрали се малки моми,
малки моми, млади булки,
събрали са дребни дари,
побили са кобилчици,
препрели са дребни дари,
направили вита стръга;
накарало сур елена,
накарало, уловило.
Та й узе златни роги,
златни роги и папунци.
Отишло е при златаре,
та направи вити гривни,
вити гривни, златен пръстен.
Та отиде при мил баща:
- Леле, варе, мил ми баща,
я бръкни ми у пазвушка,
та извади люта змия,
люта змия усойница,
че ми изпи клето сърце!
Нему баща отговаря:
- Без сина си млого можа,
а без ръка час не мога!
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014