* * *

Вместо заплата - брак

От мал сум сирак останал
без татка, та и без майка
и я си станаф, се главиф
у една млада вдовица.
Девет години работаф,
ич я со очи не видоф,
елюм еднъжка я видоф,
та излегвеше от баня,
а аз излегвеф от бербер.
- Добро ти утро, юначе!
- Дал ти Бог добро, вдовице!
Ти да ми платиш ругата,
що сум ти тебе работал
тъкмо за девет години,
от' ми пущиле бракя ми,
кье ходям да ме оженет.
- Юначе, море, юначе!
Кога си сакал жененье,
аз да те тебе оженам;
що кье й бараш бракя ти?
Аз с' имам до три алайки,
коя я сакаш, вземи я;
русата, по-хубавата,
тая е тонка, висока,
тая е бела цървена,
со на гърлото флорини.
- Вдовице, млада вдовице!
Аз не ти сакам алайка,
аз нейкюм руса хубава,
тук сакам да е ързлиа,
ързлиа, та и сойлиа.
На вдовица сум работал,
аз кье зе'ам вдовица.
- Юначе, море, юначе!
Вдовица имат назинье,
вдовица имат дживлинье.
- Вдовице, млада вдовице!
На вдовица сум работал,
аз кье зе'ам вдовица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015