* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Я си бех авель загалил
близно комшийско момиче.
Ищам я - ни дават ми я,
сръщам я - ни поглева ме,
дума ми ни продумова.
Се щу ли, майчу, да сторя?
Дели на дува да ида,
или в беля да влеза!
- Нимой са чуди, сино ле,
сбери й нишен проводи,
пък те ку ти го развърне,
я ще меджа да имам,
та ще и нея да рукам.
Пък ти са, сино, огизди,
с букинуну ти гиздило.
Та че я, сино, дочекай,
на големине капие.
Чърна й капама посвали,
пъстър й рудань поземи,
та че й речи, сино ле:
"Хайде ти, дружко, нах вътре,
да виж какво съм измела,
измела и излепила."
А че са Фатма зададе.
- Я не ще, дружко, да влеза,
би си ще тува батю ти...
- Нема го, дружко, нема го,
батько е от сутра отишъл
тебе гиздило да сбира -
шелено и копринено,
ленено и джамфезено.
Дружка ми влезе нах вътре,
Хасан си махна вратана...
Кога девойка цикаше,
та са денизън пличкаше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014