* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Сине ле, майчин Стояне,
оти лу съхнеш и вехнеш,
оти майци ти не кажеш,
белким ти го ще направи.
- Майчице, моя майчице,
сва се е бално сторило, (2)
то се е донаправило.
Загалил си бех, майчице,
едно комшийско момиче.
Ищам го, не дават ми го,
чудям се какво да правя -
дали моминка да ловя,
да ловя, да я уловя.
- Немой се чуди, сино ле,
сино ле, майчин Стояне,
тора ще меджьъ да сбера,
та ще и нея да викам,
пък ти са стани, огизди
с булкинону ти гиздило.
Кога ми дойде моминка,
пък ти ми отвън излези:
"Добре ми дошла, дружчице!"
И я за ръка опени, (2)
и я навътре фъведи.
"Я ще да влеза, дружчице,
би си ще вътре батьо ти?"
"Нема го, дружке, нема го!"
И я за ръка заведе, (2)
та я навътре фъведе.
- Чека ти кажа, моминке,
кому си нишен държела (2)
и кога думаш да връщаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014