* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Гургур на макя продума:
- Мале ле, мале, майчице,
залибих, мале, едно либе -
Иринка бела гъркинка;
тая е трета година,
в очи гя не съм погледвал,
дума й не съм продумвал!
Макя му дума-говори:
- Синко Гургуре, Гургуре,
я влезни, мамин, я влезни
ю наши темни зевници,
нагреби шиник жълтици;
па иди, синко, па иди
ю тая буюн чаршия,
нацени, мамин, дюлгери,
дюлгери, та па цинцари,
направи, синко, направи,
направи чешма шарена
с дванаесе сопове,
с дванаесе долапи,
с дванаесе кепчета!
Свет ще се, мамин, провърви
по-мало вода да вземе,
повече сеир да види.
Иринка, синко, ще дойде,
тамо ще да гя изгледаш!...
Гургур си макя послуша,
па влезна в темни зевници,
нагреба шиник жълтици,
отиде Гургур, отиде
ю тая буюн чаршия.
Нацени Гургур дюлгери,
дюлгери, та па цинцари,
направи чешма шарена -
с дванаесе долапи,
с дванаесе сопове,
с дванаесе купчета.
Свет се провърви да дойде,
по-малко вода да вземе,
повече сеир да види.
Иринка това дочула,
пошла е, пошла Иринка
на тая чешма шарена -
по-малко вода да вземе,
повече сеир да види.
Макя й дума-говори:
- Синко Иринке, Иринке,
седи си, мамина, седи си,
това е върла измама -
там Гургур ще те изгледа!
Гургур на макя продума:
- Проклета да си, мале ма,
кога си, мале, похарчих
бащино тежко имане -
Иринка не би да дойде!
Макя му дума-говори:
- Синко Гургуре, Гургуре,
тизе се, мамин, не грижай,
нашето тежко имане
не ще се, мамин, похарчи!
Я влезни в темни зивници,
нагреби шиник жълтици,
па иди, синко, па иди
ю тая буюн чаршия;
нацени, синко, дюлгери,
дюлгери, та па цинцари,
направи църква-манастир!
Свет ще се, мамин, провърви
по-малко вода да вземе,
повече сеир да види -
Иринка, синко, ще дойде,
дано гя, мамин, изгледаш!...
Гургур си макя послуша,
па влезна в темни зевници,
нагреба шиник жълтици,
отиде в буюн чаршия.
Нацени Гургур дюлгери,
дюлгери, та па цинцари,
направи църква-манастир.
Свет се провърви да дойде,
по-малко вода да вземе,
повече сеир да види.
Иринка това дочула,
пошла е, пошла Иринка
да види църква-манастир.
Макя й дума-говори:
- Седи си, синко, седи си,
това е върла измама -
там Гургур ще те изгледа!
Гургур на макя продума:
- Проклета да си, мале ма,
кога си, мале, похарчих
бащино тежко имане -
Иринка не би да дойде!
Макя му дума-говори:
- Синко Гургуре, Гургуре,
я легни, мамин, я легни,
жив се на мъртъв направи!
Па мама ще го прекрие
със тънко платно ленено,
та па ще викне да плаче;
Иринка това ще чуе,
она ще, мамин, да дойде!...
Гургур си макя послуша,
жив се на мъртъв направи;
па макя му го пхрекрила
със тънко платно ленено
и е викнала да плаче.
Иринка това дочула,
па си на макя продума:
- Проклета да си, мале ма,
прави Гургур чешма шарена,
свет се провърви да дойде,
тизе ме, мамо, не пущи!
Направи църква-манастир,
свет се провърви да дойде,
тизе ме, мамо, не пущи!
Ала е Гургур починал!...
Влезна Иринка в градинка,
набрала цвеке всекакво,
направи китки смесени,
па си при Гургур отиде.
Там са се живи хванали,
та па се мъртви пущили...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014