* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
какви са тия работи?
Вечер ти майка постила,
сутрин става, та вдига
във възглавето, синко ле,
три реда сълзи кървави,
два реда сълзи броени.
На майка си защо не кажеш,
без да ме, майка, излъжеш?
- Мале ле, мила мале ле,
като ме питаш, право ще кажа.
Сега, мале, сега са,
сега са девет години,
откакто солунка залюбих,
солунка, малка девойка.
Отвънка не е излязла,
вятър да я повее,
слънце да я огрее.
- Синко Стояне, Стояне,
и това ли не сятяш се,
и това ли да те науча?
Ти имаш дребен добитък,
дребен добитук - овньове
и още по-дребен - шилета.
Продай дребен добитък,
дребен добитък - овньове
и още по-дребен - шилета,
та купи люлка сребърна
на връх ми, на Великден.
Всичките моми ще дойдат,
ще дойдат да се люлеят
и малка мома солунка,
ще дойде да се люлее.
Тогаз ще я слънце огрее
и вятърът одуха.
Ний ще да люлка дръпнеме,
мома солунка ще вземеме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014