* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Люби Никола Лиляна,
люби я девет години,
мами я осем месеца
и пак не можа да я измами -
едничка китка да й вземе,
едничка китка, сминовка.
Николовата майчица,
тя на Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
и туй ли да те науча?
Изкарай стадо край село,
край село, край гробищата,
че легни ейкастен, та умри,
прати овчарче у село,
на селяни да обади:
"Селяни, селски кметове,
търчете колко можете,
чобан Никола загина,
стадо му на беглик увзеха!"
Селяни чули, търчели.
Горка Лиляна не чула,
не чула и не разбрала,
три чифта чехли скъсала,
четири нови местьове,
че влезе в горна градинка,
набрала цвете всякакво,
вита го китка извила,
че при Никола отиде.
От кръстомпътя извика:
- Никола, либе Никола,
нашето вярно любене,
вели го ветри, завели,
силни го бури отвели.
Никола се навдигнал
и си на Лиляна думаше:
- Любе Лиляно, Лиляно,
нашето вярно любене,
не са го ветри отвели,
тебе при мене довели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014