* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян майци си говори:
- Майно ле, я научи ме,
какво да чиня, да правя,
бела Драгана да видя?
Отка Драгана залибих,
черни й очи не видох,
бело й лице не гледах...
Кажи ми, майно, кажи ми,
какви хаири да правя -
дали над вода мостове,
или по поле излаци,
или във село черкова,
или по гора манастир?
Направи Стоян, направи
във гора свети манастир,
със седемдесе килии.
Всеки отиде да види,
Драгана прати робини -
да гледат, да й казуват...
Чуди се Стоян, мае се,
направи в село черкова
със дванаесе кубета.
Всеки отиде да види,
Драгана прати робини -
да гледат, да й казуват...
Майкя Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
направи се жив на мъртъв,
и майка да те покрие
със тънко платно ленено,
да усуча свеща факлия,
в ръка да ти я запаля,
да викна, синко, да плача,
и Драгана ще дойде...
Стоян си майкя послуша,
та се направи жив на мъртъв;
и майка му го покрила
със тънко платно ленено,
викнала, та изплакала:
- Синко Стояне, Стояне!...
Дочула ми е Драгана,
осука свеща факлия,
накити букет босилек,
па е тръгнала Драгана
със три слугини робини
Стояну свещ да запали.
Първа й пътя метеше,
втора й поли държеше,
трекя й сенкя чинеше.
Та при Стояна отиде,
в ръка му свещта запали:
- Либе Стояне, Стояне,
много бе хитър, разумен,
но Драгана бе по-хитра!
Стоян покровка отметна,
та си Драгана улови...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014