* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян майка си думаше:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си взема Лиляна,
Лиляна, мома хубава,
Лиляна, агне галено,
Лиляна, пиле шарено,
Лиляна, турски трендафил,
Лиляна, гръцки босилек,
Лиляна ружа румена?
Майка Стояна думаше:
- Аз ще те, синко, науча,
как да си вземеш Лиляна!
Продай си брези биволи
и тия равни дворове,
направи чешма шарена,
докарай вода студена,
всичките моми ще дойдат,
момите, още булките,
Лилянините другарки,
студена вода да вземат,
Лиляна също ще дойде,
студена вода да взема.
Та я за ръка улови,
та я при майка доведи.
Нали бе любов голема,
Стоян майка си послуша,
продаде брези биволи
и тия ми равни дворове,
направи чешма шарена,
докара вода студена,
всичките моми са дошли,
за студена вода да вземат,
Лиляна мома не дойде,
че е майка й мащеха,
та я никъде не пуска.
Стоян майка си попита:
- Сега ме, мамо, научи,
как да си взема Лилянa!
Майка Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
пак ще те майка науча!
Иди ми долу в Сърбия,
спечели тежко имане,
па се назад повърни,
направи черкова голяма
с дванайсет кубета
и с дванайсет камбани,
всички хора ща дойдат,
и мало, синко, и големо,
черквата да ти погледнат,
Лиляна също ще дойде
свещица да си запали,
на Бога да се помоли,
па я за ръка улови,
че я при майка доведи.
Нали бе любов голема,
Стоян майка си послуша.
Отиде долу в Сърбия,
спечели тежко имане,
па се назад повърна.
Направи черква голяма
с дванайсет кубета,
с дванайсет камбани.
Всичко се село провърви,
и мало, още голямо,
Лилянините другарки,
черкова да си погледнат.
Лиляна мома не дойде,
щото й е майка мащеха,
тя я нийде не пуска.
Стоян си сълзи пророни
и на майка си думаше:
- Сега ме, мамо, научи,
как да си взема Лиляна!
Майка Стояна думаше:
- Не плачи, синко Стояне,
пак ще те майка научи!
Жив се на мъртъв престори,
че легни в равни дворове,
аз ще те, синко, покрия
с това платно свилено,
свещи ще си запаля,
ще викна, синко, да плача,
всичкото село ще дойдат,
момите, още булките,
Лиляна също ще дойде,
свещица да ти запали
и с тебе да се прости.
Па си под платното скочи,
та я за ръка улови,
че я при майка доведи.
Нали бе любов голяма,
Стоян си майка послуша.
Жив се на мъртъв престори,
майка го с платно покрила,
много е свещи запалила,
викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
момина чешма шарена,
момина черква голема,
всичко се село провърви,
черкова да ти погледат,
Лиляна мома не дойде,
свещица да ти запали,
с теб да се прости!
Лиляна това дочула
и на майка си думаше:
- Все съм те, мамо, слушала,
сега те не ще послушам,
ще ида свещ да запаля,
със Стояна да се простя.
Кърпа си черна забради,
че си при Стоян отиде,
че му свещица запали,
и си над Стояна заплака:
- Либе Стояне, Стояне,
хатър да не ти остане,
че ми е мама мащеха,
та ме нийде не пуска,
не можах, либе, да дойда,
шарена чешма да видя,
не можах, либе, да дойда,
черква да ти погледам!
Стоян под платно подскочи
и си Лиляна прегърна,
та за ръка улови,
та я при майка отведе,
и на майка си думаше:
- Ето ти, майко, отмяна,
а за мене нова премяна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014