* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Иринка платно бялаше
на тихи бели Дунаво.
Стоян пашата думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти имаш майка по-стара,
по-стара и разумена,
наука да те научи,
как ще Иринка да земнеш,
Иринка, бяла гъркинка.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
направи нова чешмица,
че ще Иринка да дойде.
Направи Стоян чешмица,
вървяло й мало, голямо,
вървяли, извървяли се,
ала Иринка не дойде.
Направи Стоян черкова,
вървяло й мало, голямо,
вървяли, извървяли се,
ала Иринка не дойде...
Стори се Стоян жив-умрял,
че е зачула Иринка,
Иринка, бяла гъркинка,
че влезе долу в градинка,
набрала й цвете всякакво,
направи китка смесена,
направи свещи вощени,
че при Стояна отиде,
и на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
как сме се с тебе слюбиле,
с очи не сме се виждали,
я стани, стани, Стояне!
Че стана Стоян, че стана,
че я за скути, бре, хвана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014