* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Димо, Димо, дели Димо!
Залюбил е дели Димо,
дели Димо джан Еленка,
джан Еленка Хрис Попова.
Любили се, мамили се,
мало много, три години,
три години и полвина.
Отде зачу момин майкя,
момин майкя, тя душманка,
тя Еленка не си пуска,
не със моми на хорото,
не със булки на кладенци,
не със момци на седянки,
на седянки, на попрелки.
Дели Димо, той се чуди,
той се чуди и се мае,
що да стори, да направи,
дано дойде джан Еленка,
дано дойде да я види.
Изградил е накрай село,
накрай село нова чешма,
нова чешма кивгирлия -
ялаци хи мярмерови,
клюнкове хи посребрени,
курната хи позлатена.
Свят се сбира да я гледа,
нехи мама не я пусна:
- Седи, Елен, не отивай,
тва е на тебе измама,
измама още помама!
Той се чуди дели Димо
що да стори, да направи,
дано дойде джан Еленка,
дано дойде да я види.
Той загради във сред село,
във сред село нова църква -
покривка хи кивгирлия,
постялка хи мярмерова,
куните хи посребрени,
кандилки хи позлатени.
Свят се сбира да я гледа,
нехи мама не я пусна:
- Седи, Елен, не отивай,
тва е на тебе измама,
измама още помама!
Дели Димо той се чуди
що да стори, да направи,
дано дойде джан Еленка,
дано дойде да я види.
Той си легна, та загихна.
Джан Еленка мама дума:
- Мамо, мамо, мила мамо,
не ме пусна на живилка,
ся ме пусни на мъртвилка!
Мама Еленкя думаше:
- Иди, Елен, окичи го!
Тя усука до две свещи,
че си влезе във градинка,
та набяра жълто цвете,
жълто цвете, ран босилек,
пусна коса до земята,
вдигна гласи до небето,
че отиде на църкова,
че окичи дели Димо,
окичи го, заплака му:
- Димо, Димо, дели Димо,
не ме виде на живилка,
я ся ме виж на мъртвилка!
Дели Димо отговаря
- Ой, попове, ой, дякони,
като пейте на мъртвилка,
обърнете на венчилка,
та венчайте дели Димо,
дели Димо с джан Еленка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014