* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Еринка, млада гергинка,
Еринка платно белеше
на тихи бели Дунава.
Стоян из пътя вървеше,
Стоян Еринка залюби.
Откак я Стоян залюби,
Еринка на свят не излязла,
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, стара ле майчице,
какво да правя, да сторя,
Еринка на свят да излезе?
Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
макар да съм ти мащеха,
за добро ще те науча.
Направи чешма голяма,
направи, че я тронясай.
Всичките моми ще дойдат,
белким Еринка ще дойде!
Стоян мама си послуша,
направи чешма голяма,
направи, че я троняса.
Всичките моми дойдоха,
само Еринка не дойде.
Еринкина майка душманка,
тя си Еринка не пусна.
Мама Стояна думаше:
- Направи черква голяма,
направи, че я тронясай,
всичките хора ще дойдат,
белким Еринка ще дойде.
Еринкина майка душманка,
тя си Еринка не пусна.
Стояновата майка разумна,
тя на Стояна думаше:
- Стори се, синко, жив-умрял,
покрай Еринкини ще минем,
белким Еринка ще дойде!
Той се престори жив-умрял
и го в носило сложили,
тръгнали да го погребват,
покрай Еринкини минават.
Еринка на порти седеше,
тя си смъртта изпрати,
и си на хората думаше:
- Я си смъртта вий поспрете,
със Стояна да се аз простя!
Стоян от платното изскочил
и си Еринка уловил.
- На ти сега, мале, отмяна,
дето ме на добро научи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014