* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Залюби Димчо Еленка,
та се любили, лъгали
цели ми девет години.
Чуди се Димчо, мае се,
какво да прави, да стори,
да си Еленка измами.
Направи Димчо, направи
сред село на хорището
една ми, холан, черкова
със двайсет камбани.
Кога камбани дръннеха,
от село хора дохудат
на Димчовата черкова,
къде й Еленка, не отива.
Чуди се Димчо, мае се,
какво да прави, да стори.
Па напрай Димчо, па напрай
накрая на селото една ми,
една ми, холан, чешма,
със тринайсет ялака.
Всички за вода отиват,
къде й Еленка, не отива.
Димчовата стара майчица,
тя си на Димчо думаше:
- Синко Димчо льо, Димчо льо,
това ли тебе да уча,
да уча, да те науча?
Докарай стадо край село,
край село, край гробищата,
че легни, синко, та умри.
Еленкината майчица
три чифта чехли скъсала
дорде си Димчо научи
дали е навярно загинал.
Тя се й назад върнала
и на Еленка думаше:
- Дъще Елено, Елено,
стани се, дъще, премени,
премени, нареди,
та турни тежки нанизи,
че обуй лачени кундури,
та влез в долна градинка,
откъсни китки всякакви,
та извий китки размесни,
та си при Димчо да подеш,
от Димчо прошка да вземеш...
Попове четмо четяха.
Еленка при Димчо седнала
и попове четмо обърнаха.
И Димчо скокна на крака,
и са ги двама венчали,
и са ги й у тях завели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014